Транзакционно лидерство

Практиката на управление както в миналото, така и в наши дни, разчита силно на подчинеността в отношенията ръководител-подчинени и на произтичащата от това мотивация в стил “морков и тояга”.

За да извлича максимума от работата на своите служители, ръководителят обикновено предлага нещо, което те желаят (или искат да избегнат). В замяна служителите предлагат своите усилия, време и компетентност.

Подобен стил е известен като “транзакционно лидерство”. При него, за да се върши работата добре и за да има добро взаимодействие между лидер и последователи, трябва да се извършват определени “транзакции”, т.е. размяна на нещо, което едната страна иска, за нещо, което другата страна желае.

Нека видим в какво се състои този лидерски стил.

Транзакционно лидерство

Транзакционното лидерство, известно още и като “мениджърско лидерство”, се фокусира върху ролята на надзора, изпълнението на задачите и употребата на възнаграждения и наказания, за да се мотивират хората.

Тази лидерска теория е за първи път лансирана от социолога Макс Вебер през 1947 г. и е развита допълнително от Джеймс Бърнс и Бърнард Бас, създали противоположната концепция за т.нар. “трансформационно лидерство” през 70-те и 80-те години на XX век.

Транзакционното лидерство се основава на следните принципи:

• Хората работят най-добре, когато е ясно кой е начело и кой за какво отговаря;
• Основно задължение на служителя е да се подчинява на своя ръководител;
• Наградите и наказанията мотивират хората;
• Подчинените трябва да се наблюдават внимателно, за да е сигурно, че ще работят спрямо очакваните стандарти.

Транзакционното лидерство се среща често в бизнеса и в различни други ситуации.

Например, в една типична работна ситуация, ако служителят се справя успешно, той е възнаграждаван, а ако не се справя, бива наказван.

В армията често ставаме свидетели на сходна ситуация. Войникът следва да изпълнява заповедите на своите началници. Ако го прави, той бива възнаграждаван или най-малкото, не е наказван. Ако не го прави, получава наказание.

В спорта наблюдаваме сходна ситуация. От играчите на един отбор се очаква да се съобразяват с правилата, които важат за всички. Те биват възнаграждавани или наказвани спрямо резултатите в представянето си. Спечелването на мач може да доведе до похвали и бонуси, докато загубата – до глоби, словесни нападки или отхвърляне. С помощта на транзакционен лидерски стил играчите могат да бъдат силно мотивирани да играят за победа, дори и ако това е с цената на болка или риск от контузия.

Транзакционното лидерство има редица прилики с Теорията X на Дъглас Макгрегър. То също така работи на по-ниските нива от пирамидата на потребностите на Маслоу.

Как работи транзакционното лидерство?

При транзакционното лидерство ръководителят гледа на работата си с преките си подчинени като на размяна (транзакция). Тази размяна включва три основни измерения:

• Награди според постиженията. Транзакционният лидер определя цели, след което възнаграждава според постиженията.
• Активно управление чрез изключение. Транзакционният лидер наблюдава активно работата на подчинените, следи за отклонения от правилата и стандартите и предприема коригиращи действия за избягване на грешки.
• Пасивно управление чрез изключение. Транзакционният лидер се намесва, но само когато има отклонения от правилата и стандартите за работа или когато изпълнението на работата не е на нужното ниво. Той може да използва и наказания, в отговор на незадоволителната работа.

Транзакционният лидер определя цели или задачи, които трябва да се постигнат, след което възнаграждава или наказва, в зависимост от това дали целите и задачите се постигат или не. Това означава, че за да работи транзакционното лидерство, в групата или организацията следва да има ясни правила, процедури и стандарти за работа.

Колкото по-ясни са правилата, процедурите и стандартите, толкова високо ще е качеството на работа, толкова и по-добре ще се измерва приносът на служителите, респективно те ще бъдат по-справедливо оценявани и възнаграждавани.

Ако лиспват ясни правила, процедури и стандарти, служителите няма да знаят към какво качество и стил на работа да се придържат. Това на свой ред ще затруднява ръководителя да управлява своите подчинени, да ги мотивира и да постига високи резултати чрез тях.

При транзакционното лидерство фокусът на ръководителя е към настоящето, т.е. към запазване на статуквото и поддържане на устойчив начин на работа с помощта на изпипани правила и процедури. Това е и една от най-големите разлики спрямо трансформационното лидерство, при което фокусът е към бъдещето, промяната и растежа.

Транзакционният лидер е добър в определянето на цели, изясняване на стандарти за работа, подобряване на ефикасността и продуктивността. Той умее да дава ефективна обратна връзка за изпълнението на задачите и използва умело похвали и порицания, за да затвърждава или коригира работното поведение на хората си.

Кога е подходящо транзакционното лидерство?

Изследванията показват, че транзакционното лидерство е най-подходящо в ситуации, в които работата е рутинна, ясно дефинирана и добре структурирана.

Транзакционното лидерство работи добре и в кризисни ситуации, в които чувството за спешност е много високо и следва да се вземат експедитивни, понякога и непопулярни решения. В подобна ситуация лидерът може да възложи на подчинените си конкретни задачи, които да се свършат с нужното качество и в срок, с цел ефикасното разрешаване на проблем.

Транзакционното лидерство е удачно за хомогенни групи хора, в които всеки има точно оределена длъжностна характеристика и/или роля и знае какво се очаква от него.

При по-сложни и неструктурирани проблеми или задачи, в които се изисква креативност, откриване на нови решения на стари проблеми или преминаване към нов начин на мислене или работа, е по-удачно да се използва стил на трансформационно лидерство.

10 характеристики на транзакционния лидер

Транзакционният лидер притежава спефицични характеристики. Десетте най-изявени сред тях са:

1. Външна мотивация. Транзакционният лидер използва прийоми, характерни за външната мотивация, за да стимулира подчинените си да работят според желаните правила и стандарти. Служителите се възнаграждават за поведение, което се очаква, и се наказват за всяко отклонение.
2. Практичност. Една от най-характерните характеристики на транзакционния стил на лидерство е практичността. Транзакционният лидер има прагматичен подход към решаването на проблемите и е реалистично настроен спрямо различните ограничения, възможности и заплахи.
3. Устойчивост на промени. Транзакционният лидер не се стреми да променя нещата, а просто да поддържа статуквото. Поради това той е силно устойчив на промени и иска всичко да си остане такова, каквото е.
4. Ограничаване на креативността и критичното мислене. Транзакционният лидер не насърчава служителите да действат творчески. Той не одобрява критичното мислене и поемането на рискове, като цяло не е иновативен и смята, че нещата са добре такива, каквито са.
5. Възнаграждаване на изпълнението. Транзакционният лидер следи внимателно работата на всички служители на базата на конкретни цели и задачи, които са им поставени. Той бързо забелязва, когато служителите постигат целта и ги възнаграждава подходящо. По същия начин той следи и за лошо представяне и не дава награди в случай на такова.
6. Ограничено мислене. Транзакционният лидер обича да работи в рамките на съществуващите системи и ограничения за постигане на целите. Той е способен да се справя с рутинни проблеми и въпроси, но често се чувства объркан, когато се изправи пред проблеми, които изискват творчески подход.
7. Пасивност. Транзакционният лидер е пасивен, тъй като се фокусира върху поддържане на статуквото. Лидерът реагира основно на неща, които се случват, а по-рядко предприема проактивни стъпки за осъществяване на нови инициативи или начинания. Главното в поведението на подобен лидер е да установи ясни критерии, спрямо които да оценява и възнаграждава подчинените си.
8. Директивно поведение. Транзакционният лидер може да изпада в ситуации на микромениджмънт. Подобен ръководител смята, че трябва да взема повечето или всички решения, а служителите просто да изпълняват заповеди и разпореждания.
9. Акцент върху фирмената култура. Транзакционният лидер отдава голямо значение на фирмената йерархия, на организационната структура, на нормите от фирмената култура. Подобен лидерски стил подсилва строгата организационна йерархия.
10. Акцент върху личния интерес. Начинът, по който транзакционният лидер мотивира акцентира на личния интерес на служителите. Ако служителят постигне определена индивидуална цел, той получава награда. При подобен лидерски стил работата в екип или постигането на групови цели е трудно осъществима задача.

В резюме

Транзакционното лидерство предполага, че хората работят най-вече за възнаграждения и нищо отвъд това. Поради това, този стил се фокусира най-вече върху създаването на правила за работа и системи за оценка и възнаграждение.

Макар че това може да не е най-атрактивната стратегия за лидерство по отношение на изграждането на взаимоотношения със служителите или развитието на мотивираща работна среда, тя дава резултати и работи.

Много мениджъри използват транзакционен стил на лидерство ежедневно, за да вършат с успех своята работа.

Прочети повече: 10 разлики между транзакционното и трансформационното лидерство.