Практиката на управление както в миналото, така и в наши дни, разчита силно на подчинеността в отношенията ръководител-подчинени и на произтичащата от това мотивация в стил “морков и тояга”.
За да извлича максимума от работата на своите служители, ръководителят обикновено предлага нещо, което те желаят (или искат да избегнат). В замяна служителите предлагат своите усилия, време и компетентност.
Подобен стил е известен като “транзакционно лидерство”. При него, за да се върши работата добре и за да има добро взаимодействие между лидер и последователи, трябва да се извършват определени “транзакции”, т.е. размяна на нещо, което едната страна иска, за нещо, което другата страна желае.
Проблеми с управлението на хора?
Нека видим в какво се състои този лидерски стил.
Транзакционно лидерство
Транзакционното лидерство, известно още и като “мениджърско лидерство”, се фокусира върху ролята на надзора, изпълнението на задачите и употребата на възнаграждения и наказания, за да се мотивират хората.
Тази лидерска теория е за първи път лансирана от социолога Макс Вебер през 1947 г. и е развита допълнително от Джеймс Бърнс и Бърнард Бас, създали противоположната концепция за т.нар. “трансформационно лидерство” през 70-те и 80-те години на XX век.
Транзакционното лидерство се основава на следните принципи:
- Хората работят най-добре, когато е ясно кой е начело и кой за какво отговаря;
- Основно задължение на служителя е да се подчинява на своя ръководител;
- Наградите и наказанията мотивират хората;
- Подчинените трябва да се наблюдават внимателно, за да е сигурно, че ще работят спрямо очакваните стандарти.
Транзакционното лидерство се среща често в бизнеса и в различни други ситуации.
Например, в една типична работна ситуация, ако служителят се справя успешно, той е възнаграждаван, а ако не се справя, бива наказван.
В армията често ставаме свидетели на сходна ситуация. Войникът следва да изпълнява заповедите на своите началници. Ако го прави, той бива възнаграждаван или най-малкото, не е наказван. Ако не го прави, получава наказание.
В спорта наблюдаваме сходна ситуация. От играчите на един отбор се очаква да се съобразяват с правилата, които важат за всички. Те биват възнаграждавани или наказвани спрямо резултатите в представянето си. Спечелването на мач може да доведе до похвали и бонуси, докато загубата – до глоби, словесни нападки или отхвърляне. С помощта на транзакционен лидерски стил играчите могат да бъдат силно мотивирани да играят за победа, дори и ако това е с цената на болка или риск от контузия.
Транзакционното лидерство има редица прилики с Теорията X на Дъглас Макгрегър. То също така работи на по-ниските нива от пирамидата на потребностите на Маслоу.
Как работи транзакционното лидерство?
При транзакционното лидерство ръководителят гледа на работата си с преките си подчинени като на размяна (транзакция). Тази размяна включва три основни измерения:
- Награди според постиженията. Транзакционният лидер определя цели, след което възнаграждава според постиженията.
- Активно управление чрез изключение. Транзакционният лидер наблюдава активно работата на подчинените, следи за отклонения от правилата и стандартите и предприема коригиращи действия за избягване на грешки.
- Пасивно управление чрез изключение. Транзакционният лидер се намесва, но само когато има отклонения от правилата и стандартите за работа или когато изпълнението на работата не е на нужното ниво. Той може да използва и наказания, в отговор на незадоволителната работа.
Транзакционният лидер определя цели или задачи, които трябва да се постигнат, след което възнаграждава или наказва, в зависимост от това дали целите и задачите се постигат или не. Това означава, че за да работи транзакционното лидерство, в групата или организацията следва да има ясни правила, процедури и стандарти за работа.
Колкото по-ясни са правилата, процедурите и стандартите, толкова високо ще е качеството на работа, толкова и по-добре ще се измерва приносът на служителите, респективно те ще бъдат по-справедливо оценявани и възнаграждавани.
Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Ако лиспват ясни правила, процедури и стандарти, служителите няма да знаят към какво качество и стил на работа да се придържат. Това на свой ред ще затруднява ръководителя да управлява своите подчинени, да ги мотивира и да постига високи резултати чрез тях.
При транзакционното лидерство фокусът на ръководителя е към настоящето, т.е. към запазване на статуквото и поддържане на устойчив начин на работа с помощта на изпипани правила и процедури. Това е и една от най-големите разлики спрямо трансформационното лидерство, при което фокусът е към бъдещето, промяната и растежа.
Транзакционният лидер е добър в определянето на цели, изясняване на стандарти за работа, подобряване на ефикасността и продуктивността. Той умее да дава ефективна обратна връзка за изпълнението на задачите и използва умело похвали и порицания, за да затвърждава или коригира работното поведение на хората си.
Кога е подходящо транзакционното лидерство?
Изследванията показват, че транзакционното лидерство е най-подходящо в ситуации, в които работата е рутинна, ясно дефинирана и добре структурирана.
Транзакционното лидерство работи добре и в кризисни ситуации, в които чувството за спешност е много високо и следва да се вземат експедитивни, понякога и непопулярни решения. В подобна ситуация лидерът може да възложи на подчинените си конкретни задачи, които да се свършат с нужното качество и в срок, с цел ефикасното разрешаване на проблем.
Транзакционното лидерство е удачно за хомогенни групи хора, в които всеки има точно оределена длъжностна характеристика и/или роля и знае какво се очаква от него.
При по-сложни и неструктурирани проблеми или задачи, в които се изисква креативност, откриване на нови решения на стари проблеми или преминаване към нов начин на мислене или работа, е по-удачно да се използва стил на трансформационно лидерство.
10 характеристики на транзакционния лидер
Транзакционният лидер притежава спефицични характеристики. Десетте най-изявени сред тях са:
- Външна мотивация. Транзакционният лидер използва прийоми, характерни за външната мотивация, за да стимулира подчинените си да работят според желаните правила и стандарти. Служителите се възнаграждават за поведение, което се очаква, и се наказват за всяко отклонение.
- Практичност. Една от най-характерните характеристики на транзакционния стил на лидерство е практичността. Транзакционният лидер има прагматичен подход към решаването на проблемите и е реалистично настроен спрямо различните ограничения, възможности и заплахи.
- Устойчивост на промени. Транзакционният лидер не се стреми да променя нещата, а просто да поддържа статуквото. Поради това той е силно устойчив на промени и иска всичко да си остане такова, каквото е.
- Ограничаване на креативността и критичното мислене. Транзакционният лидер не насърчава служителите да действат творчески. Той не одобрява критичното мислене и поемането на рискове, като цяло не е иновативен и смята, че нещата са добре такива, каквито са.
- Възнаграждаване на изпълнението. Транзакционният лидер следи внимателно работата на всички служители на базата на конкретни цели и задачи, които са им поставени. Той бързо забелязва, когато служителите постигат целта и ги възнаграждава подходящо. По същия начин той следи и за лошо представяне и не дава награди в случай на такова.
- Ограничено мислене. Транзакционният лидер обича да работи в рамките на съществуващите системи и ограничения за постигане на целите. Той е способен да се справя с рутинни проблеми и въпроси, но често се чувства объркан, когато се изправи пред проблеми, които изискват творчески подход.
- Пасивност. Транзакционният лидер е пасивен, тъй като се фокусира върху поддържане на статуквото. Лидерът реагира основно на неща, които се случват, а по-рядко предприема проактивни стъпки за осъществяване на нови инициативи или начинания. Главното в поведението на подобен лидер е да установи ясни критерии, спрямо които да оценява и възнаграждава подчинените си.
- Директивно поведение. Транзакционният лидер може да изпада в ситуации на микромениджмънт. Подобен ръководител смята, че трябва да взема повечето или всички решения, а служителите просто да изпълняват заповеди и разпореждания.
- Акцент върху фирмената култура. Транзакционният лидер отдава голямо значение на фирмената йерархия, на организационната структура, на нормите от фирмената култура. Подобен лидерски стил подсилва строгата организационна йерархия.
- Акцент върху личния интерес. Начинът, по който транзакционният лидер мотивира акцентира на личния интерес на служителите. Ако служителят постигне определена индивидуална цел, той получава награда. При подобен лидерски стил работата в екип или постигането на групови цели е трудно осъществима задача.
Мениджър на фирма ли си?
В резюме
Транзакционното лидерство предполага, че хората работят най-вече за възнаграждения и нищо отвъд това. Поради това, този стил се фокусира най-вече върху създаването на правила за работа и системи за оценка и възнаграждение.
Макар че това може да не е най-атрактивната стратегия за лидерство по отношение на изграждането на взаимоотношения със служителите или развитието на мотивираща работна среда, тя дава резултати и работи.
Много мениджъри използват транзакционен стил на лидерство ежедневно, за да вършат с успех своята работа.
Прочети повече: 10 разлики между транзакционното и трансформационното лидерство.
