Трите типа приятелство на Аристотел

Какво е приятелството? Дали то е просто емоционална връзка или нещо по-дълбоко, което оформя живота ни?

Още от древни времена е известна концепция, които разглежда приятелството като ключов компонент на добродетелния живот и го разделя на три основни типа.

Нека разгледаме трите типа приятелство и обсъдим тяхното значение в нашето съвремие.

Кои са трите типа приятелство?

Концепцията за трите типа приятелство е дело на Аристотел – изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, който разкрива идеята си в трактата “Никомахова етика” през IV век пр.н.е.

За Аристотел приятелството е не само социална връзка, но и съществен елемент от щастието. Той вярва, че приятелството се основава на взаимното разпознаване на доброто у другия и че без приятелство животът би бил лишен от радост и пълнота.

Аристотел пише:

“Приятелството е най-необходимото за живота, защото без приятели никой не би избрал да живее, дори и да притежава всички други блага.”

На основа на причините, които стоят в основата му, Аристотел разграничава три типа приятелство:

1. Приятелство на удоволствието.
2. Приятелство на ползата.
3. Приятелство на добродетелта (съвършеното приятелство).

Нека разгледаме тези три типа приятелство малко по-подробно.

1. Приятелство на удоволствието

Това е нуждата от приятели, с които да споделяме приятни емоции – забавления, приятни компании, приятели по чашка и т.н.

Това е често и едно от приятелствата с най-кратък живот. Продължава докато двете страни получават взаимна радост, но спира веднага след като някоя от тях промени предпочитанията си.

Аристотел подчертава, че това приятелство е по-често срещано сред младите, които са привлечени от споделени интереси или забавления.

Характеристики:

• Зависимост от интереси. Когато интересите или източниците на удоволствие се променят, приятелството може да се разпадне.
• Повърхностност. Не е задължително подобно приятелство да включва дълбоко познаване на личността на приятеля.
• Силна емоционалност. Удоволствието често е интензивно, но мимолетно.

Пример: Двама приятели може да се наслаждават на редовни игри на тенис на маса, но ако единият от тях се откаже от спорта, приятелството вероятно ще приключи.

2. Приятелство на ползата

Това е стратегическо приятелство, породено не от някаква особена привързаност, а в което всяка от страните получава някаква полза в замяна. Тук хората не са толкова свързани от емоционална привързаност, а от рационални практически интереси.

Аристотел казва:

“Тези, които се обичат заради ползата, не обичат един друг заради това, какви са те, а заради това, какво получават.”

Това приятелство също не е много трайно по природа, защото каквато и да е ползата, тя все някога свършва. Тогава приключва и приятелството.

Аристотел отбелязва, че този тип приятелство е най-често срещано в деловите среди, където хората работят заедно, за да постигнат определени цели.

Характеристики:

• Временност. Ползата определя продължителността на връзката.
• Рационалност. Липсва дълбока емоционална инвестиция.
• Удобство. Тези приятелства се основават на необходимост, а не на желание.

Пример: Двама предприемачи може да си сътрудничат, за да разширят бизнеса си, без това да означава, че имат дълбока лична връзка. Ползата е свързващият фактор в подобно приятелство, а когато тя изчезне, често изчезва и приятелството.

3. Приятелство на добродетелта

Приятелството на добродетелта е съвършеното приятелство, което според Аристотел е най-висшата и най-рядка форма на приятелство.

Аристотел отбелязва:

“Истинското приятелство е рядко явление, защото е необходимо време, за да се разпознае добродетелта в другия.”

Приятелството на добродетелта се основава на взаимното възхищение към моралните качества и добродетелите на другия човек. Това е приятелство, което надхвърля личната изгода или удоволствие.

В подобно приятелство, радостта на приятеля ни е и наша радост, мъката на приятеля ни е и наша мъка. Подобно приятелство се поддържа заради ценности и качества, които хората имат и споделят един с друг. Този тип приятелство е трайно и може да продължи до края на живота.

Приятелството на добродетелта отнема време и изисква усилия и от двете страни. Това включва честност, приемане и безкористност. Това са две равни страни, които се събират, за да изградят връзка, която осигурява взаимна полза, наслада и признателност през целия живот.

Характеристики:

• Дълготрайност. Това приятелство е устойчиво, защото е базирано на трайни ценности.
• Дълбочина. Изисква време и усилия, за да се развие.
• Морална основа. Хората се грижат за благополучието на другия.

Пример: Този тип приятелство може да бъде намерено между двама души, които споделят общи ценности, цели и стремежи за самопостижение. Например, учител и ученик, които си помагат взаимно да израстват, могат да развият приятелство на добродетелта.

Приятелство и добър живот

Според Аристотел приятелството играе ключова роля в стремежа на човека към щастие и добър живот. Аристотел разглежда приятелството не само като социална необходимост, но и като висша форма на човешко взаимодействие, което ни приближава до пълноценния живот.

Аристотел вярва, че същността на щастието се състои в добродетелната дейност – тоест в практикуването на нашите най-добри качества и способности. Той твърди, че приятелството е неразривно свързано с този идеал, защото насърчава хората да живеят активно и да се стремят към добродетелност. Най-ценното приятелство, това на добродетелта, изисква от нас не просто да бъдем полезни или забавни за другите, а да се ангажираме с тях на дълбоко ниво – чрез взаимно уважение, подкрепа и искрена любов.

Аристотел подчертава, че взаимоотношенията, основани на взаимна любов и стремеж към доброто, не са просто източник на щастие. Те представляват един от върховете на човешките постижения. В такъв тип приятелство двама души се подкрепят в усилията си да станат най-добрите версии на себе си – както за своя полза, така и за доброто на другия. Това не е самоцелна връзка, а взаимно обогатяване, което издига и двамата.

Приятелствата на добродетелта, според Аристотел, са основата за истинско щастие, защото предлагат дълбока връзка, която надхвърля временното и материалното. Те са нещо повече от удоволствие или полза – те са възможност за израстване и смисъл.

Аристотел пише:

“Приятелството е огледало, в което откриваме себе си.”

Ето защо, в своята философия Аристотел призовава хората да преминат отвъд повърхностните връзки, основани на полза или удоволствие, и да търсят тези, които развиват човешкия потенциал. Това означава да изграждаме взаимоотношения, които изискват време, усилия и честност. В тях ние не само разкриваме себе си пред другите, но и им помагаме да разкрият пред нас най-доброто в тях.

Именно в това взаимно израстване се крие дълбоката връзка между приятелството и щастието. За Аристотел щастието не е моментно чувство, а състояние на живот, което включва целенасочени действия, морални избори и пълноценно взаимодействие с другите.

Приятелството, както го вижда Аристотел, е съществен елемент от добрия живот. Взаимно любящите и добродетелни приятелства не само обогатяват живота ни, но и ни напомнят за това, че щастието и успехът са най-пълни, когато са споделени.

Приложение

Концепцията на Аристотел за трите типа приятелство предлага ценни уроци и практически приложения в различни аспекти на съвременния живот, включително в бизнеса, работата и личните отношения.

Например:

• В бизнеса. Приятелствата на ползата са най-често срещани в корпоративната среда, където взаимоотношенията между партньори, клиенти и колеги често се основават на взаимна изгода. Те са полезни за сътрудничество и постигане на общи цели, но е важно да се разпознава, че тези връзки са временни и зависят от наличието на полза. Приятелствата на удоволствието също играят роля в бизнеса, като помагат за изграждането на позитивна работна среда. Неформалните срещи и споделените забавления укрепват екипната работа и създават чувство на принадлежност.
• В работата. На работното място разпознаването на типовете приятелства е от съществено значение. Приятелствата на ползата улесняват професионалните взаимоотношения, а тези на удоволствието правят атмосферата по-приятна и мотивираща. Най-ценни обаче са приятелствата на добродетелта, които често възникват между ментори и техните ученици или между колеги, които споделят сходни ценности и стремежи.
• В личния живот. Приятелствата на ползата ни помагат да се справяме с ежедневни нужди, като например обмен на услуги със съседи или познати. Тези на удоволствието ни носят радост и социално удовлетворение чрез споделени хобита и забавления. Най-стойностни са приятелствата на добродетелта, които ни подкрепят в трудни моменти и ни вдъхновяват да бъдем по-добри хора.

Всеки тип приятелство има своето място и значение, а разпознаването на различията между тях може да доведе до по-добри решения, по-добро управление на взаимоотношенията и по-пълноценен живот.

В резюме

Аристотел ни учи, че не всички приятелства са равни и че разбирането на тяхната природа може да ни помогне да изградим по-смислени връзки.

Трите типа приятелство на Аристотел са:

1. Приятелство на удоволствието.
2. Приятелство на ползата.
3. Приятелство на добродетелта.

Приятелството на ползата и приятелството на удоволствието могат да имат своята стойност, но истинската дълбочина в човешките отношения се намира в приятелството на добродетелта.

Прочети повече: Аристотел. Биография и идеи.