В разгара на лятото посещавам активно плажа с децата си и наскоро там всички ние получихме нагледен урок по проактивност и поемане на риск. При това урокът ни бе изнесен от група врабчета, които ни правеха компания на пясъка в лятната жега.
Историята е следната.
Както си стояхме на пясъка, за да си починем след поредната порция игри, гмуркане и пръскане във водата, забелязахме малка група врабчета, които се оглеждаха наоколо. Бях извадил пакетче със солети и хвърлих няколко натрошени парченца от тях пред хавлията си, колкото да видя дали врабчетата ще долетят до нас, за да ги изядат.
Проблеми с управлението на времето?
Определено имаше ефект!
Няколко по-смели врабчета незабавно реагираха на негласната ми покана и за секунди долетяха по-наблизо. Едно-две от тях се приближиха предпазливо на малки бързи подскоци и грабнаха солетките с малките си човки, след което отново с малки бързи подскоци се отдалечиха на малко по-благоразумно разстояние, за да ги изядат.
Синът и дъщеря ми много се зарадваха на възможността да си поиграят с малките птички и на свой ред започнаха да подхвърлят малки парченца солети към врабчетата. Хвърляха ги на около половин-един метър пред хавлиите ни и врабчетата все по-активно започнаха да долитат и да си похапват.
Скоро около нас имаше цяла група от близо 15-20 врабчета, на които хвърляхме солети в продължение на 5-6 минути. Повечето от тях определено се нахраниха доста добре.
Направи ми впечатление, че една малка група врабчета така и не се осмели да се приближи достатъчно близо, за да си грабне от солетите, които хвърляхме. Стояха най-далеч, на около 3-4-5 метра от нас и всичко, което хвърляхме бе “обирано” от по-активните им и безстрашни събратя.
Първоначално помислих, че това е някаква случайност, но започнах да наблюдавам врабчетата по-отблизо и установих, че определено има няколко различни групи врабчета:
- В първата група попадаха най-активните врабчета. Те рискуваха най-много, приближаваха се най-близо до нас и съответно се нахраниха най-добре от всички.
- Във втората група попадаха най-много врабчета. Те поддържаха средна дистанция с мен и децата, като не идваха твърде близо, нито стояха твърде далеч. Успяваха да уловят в човките си немалко солетки и като цяло повечето от тях се нахраниха добре.
- В третата група попадаха онези врабчета, които се страхуваха да се приближат поне малко по-напред, за да се включат в храненето. Може би се страхуваха от нас (от движенията и говора ни) и не искаха да рискуват. А може би просто не бяха гладни (макар че тогава какво правеха наоколо?). Така или иначе врабчетата от тази група не успяха да си хапнат почти нищо от десетките и десетки парченца натрошени солети, които подхвърляхме с децата.
Когато солетите ни свършиха и врабчетата отлетяха, беше ясно кои от тях се нахраниха най-добре. Това бяха онези от тях, които бяха най-активни, рискуваха малко, довериха ни се и се приближиха достатъчно близо, за да грабват първи храната, която хвърляхме.
А врабчетата, които заложиха на сигурно и спазваха най-голяма дистанция, не успяха да изядат нищо.
В този ден с децата станахме свидетели на един нагледен урок по проактивност и постигане на успех. Проактивните врабчета, които идваха наблизо, постигнаха успех (нахраниха се), а пасивните врабчета най-отзад така и не успяха да опитат от храната.
Именно проактивността е първият основен и критично важен навик на високоефективните хора, които постигат успехи, според Стивън Кови и неговата великолепна книга “Седемте навика на високоефективните хора”.
А не се ли случва точно същото и в бизнеса и в живота?
Понякога животът ти предлага възможности. Трябва да решиш – дали да тръгнеш след тях и да ги хванеш (проактивност) или да чакаш нещо хубаво да ти се случи от само себе си, като например късметът сам да кацне някак на рамото ти (реактивност).
Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Онези, които са проактивни и са склонни да рискуват, съумяват някак си да постигнат успех.
А онези, които искат да играят на абсолютно сигурно и не предприемат каквито и да е било рискове, в крайна сметка не се сдобиват и с кой знае какви резултати.
Всъщност, нима да не се рискува не е твърде… рисковано?
Ако съдим от примера с врабчетата, като че ли е точно така.
Прочети повече: Кръг на Загриженост и Кръг на Влияние.
