Власт. Що е то?

Какво представлява властта и как се проявява в отношенията между хората и в организациите?

Властта е понятие, което съществува навсякъде – в работата, в семейството, в обществото – но често остава недостатъчно добре разбрано.

В тази статия ще разгледаме същността, източниците и основните теории за властта, като подчертаем нейното значение и в по-широк социален контекст.

Какво е “власт”?

В много случаи се предполага, че значението на думата “власт” е очевидно и общоприето, макар че, както отбелязва Джон Гълбрайт в книгата си “The Anatomy of Power”, повечето хора разбират що е власт “само донякъде”.

Какво е “власт”?

В най-общ смисъл, властта представлява способността на индивид или група да влияе върху поведението на други хора или да контролира различни аспекти на средата. Това влияние може да се упражнява по различни начини – чрез формални пълномощия, експертно знание, контрол върху ресурси или лична харизма.

Въпрос на информираност, но и въпрос на управленска компетентност е дали един ръководител схваща властта по подобен начин. Има ръководители, в чиито представи властта в организацията се свързва единствено с йерхията и делегираните на тези длъжности права, което не е съвсем точно.

Съществена роля за подобно разбиране за властта изиграват учебниците за висши училища, по които се обучават бъдещите ръководители у нас. Ето например, в един учебник се казва, че “в теорията на стопанското управление е прието да се разбира под власт правото на началстване.” Който се е обучавал по подобна дефиниция за власт ще остане с това разбиране и в работата си – ще се изживява като “началник” и ще бъде с убеждението, че “има право да началства”. По-долу ще се върнем отново към тази тема.

Думата “власт” на английски език е “power”, което произхожда от латинското “potestas”, което означава “сила” и “правомощие”. В съвременната управленска теория властта се разглежда като сложен социален феномен, който не се изчерпва с правото да се командва.

Важно е да се разграничи властта от сродни понятия като:

• Влияние. Това е способността да се променят възгледите, нагласите или поведението на други хора, без непременно да се разчита на формални правомощия. Влиянието често се проявява неформално – чрез убеждаване, личен пример, харизма или експертност. Човек може да оказва силно влияние върху околните, без да заема ръководна позиция или да разполага с институционализирана власт.
• Авторитет. Това е признатата легитимност на властта в очите на подчинените или последователите. Авторитетът предполага доброволно приемане и морално оправдание на правото да се ръководи. Докато властта може да се налага формално, авторитетът се основава на доверие, респект и убеждение, че лидерът действа компетентно и справедливо.
• Сила. Това е принудителната способност да се наложи воля, дори срещу съпротива. За разлика от властта, която включва елемент на признание и относителна доброволност, силата се упражнява чрез заплахи или принуда. Силата може да съществува и без легитимност – например при насилие или открита доминация.

Тези различия подчертават, че властта е по-широко и многопластово явление. Тя може да включва елементи на влияние, авторитет или сила, но се отличава с това, че е институционално или социално призната възможност да се направлява поведението на другите и да се определя посоката на съвместните действия.

Кратък исторически преглед

Разбирането за властта има дълга история, която отразява развитието на обществата и организациите.

Например:

• В Античността Платон свързва властта с идеята за справедливост и ред в държавата, а Аристотел я разглежда като част от политическите отношения и законността.
• През Ренесанса Николо Макиавели във “Владетелят” описва властта като инструмент за поддържане на управлението, често отвъд моралните ограничения.
• В началото на XX век Фредерик Тейлър създава научното управление, където властта е строго свързана с ролята на ръководителя да планира, контролира и разпределя задачите. Работата се организира по стандартизирани процедури, а ръководителят има правото да дава разпореждания и да изисква тяхното изпълнение.
• Отново в началото на XX век Анри Файол формулира 14 принципа на управление, сред които централно място заема принципът на единоначалието. Файол разглежда властта като право да се изисква подчинение, неразривно свързано с отговорността.
• И отново в началото на XX век Макс Вебер предлага своята типология на властта, като я дели на три основни типа: традиционна власт, законна власт и харизматична власт. Тези виждания оказват значително влияние върху организационните структури през XX век.
• През 60-те години на XX век Мишел Фуко разглежда властта като всепроникваща мрежа от отношения. Според него властта не е съсредоточена само в институциите, а се проявява навсякъде – в езика, знанието, нормите и ежедневните практики, които формират поведението на хората.

Тези различни етапи показват как с течение на времето разбирането за властта постепенно се е разширявало – от концепция за формално право и командване към по-комплексна представа за социално и културно влияние. Съвременните теории подчертават, че властта не е статична даденост, а динамично взаимодействие между структури, роли и възприятия.

Основни източници на власт

Най-популярният модел за източниците на власт е моделът за властта на Френч и Рейвън. Те идентифицират шест основни източника:

1. Власт, основана на принуда;
2. Власт, основана на възнаграждения;
3. Законова власт;
4. Експертна власт;
5. Референтна (харизматична) власт;
6. Информационна власт.

Шестте източника на власт показват различните начини, по които един човек може да влияе върху поведението на другите.

1. Власт, основана на принуда

Властта, основана на принуда, представлява способността на един човек да влияе върху поведението на другите чрез заплахи или прилагане на санкции.

Това е най-прекият и принудителен източник на власт, при който подчинението се постига чрез страх от негативни последици – наказания, загуба на привилегии или влошаване на условията. Принудителната власт разчита повече на контрола и натиска, отколкото на доброволно съгласие или убеждаване.

Пример: Ръководител, който заплашва служител с дисциплинарно наказание или понижение в длъжност, ако задачата не бъде изпълнена, използва власт, основана на принуда.

Макар този подход понякога да дава бързи резултати, продължителната му употреба често води до напрежение, демотивация и отслабване на доверието.

2. Власт, основана на възнаграждения

Властта, основана на възнаграждения, се изразява в способността на човек да влияе върху поведението на другите чрез предоставяне на ползи, стимули или привилегии.

При този източник на власт подчинението и сътрудничеството се насърчават чрез обещание за награда – финансова, повишение на статуса или свързана с личното развитие. Възнаграждаващата власт разчита на очакването, че положителното усилие ще бъде признато и възнаградено.

Пример: Мениджър, който обявява бонус за екипа при постигане на определен резултат или предлага допълнителни дни отпуск като стимул за отлична работа, използва власт, основана на възнаграждения.

Този подход може да мотивира и засилва лоялността, но при прекомерно прилагане рискува да превърне сътрудничеството в чисто материална сделка.

3. Законова власт

Законовата (легитимна) власт представлява правото да се дава нареждания и да се изисква подчинение, произтичащо от заеманата официална позиция или длъжност в организацията.

Този източник на власт се основава на приети правила, йерархия и формални правомощия, които са признати и подкрепени от структурата на организацията или обществото. Законната власт предполага, че подчинените приемат авторитета на ръководителя като оправдан и легитимен.

Пример: Ръководител на отдел, който възлага задачи на своите служители и очаква те да ги изпълнят на основание на своята длъжностна характеристика, упражнява законова власт.

Този вид власт е основата на официалните управленски взаимоотношения и гарантира организираното функциониране на екипите и организациите.

4. Експертна власт

Експертната власт произтича от знанията, опита и специализираната компетентност, които даден човек притежава.

Този източник на власт се основава на убеждението, че онзи, който има по-висока експертност, може да взема по-правилни решения и да предоставя ценни насоки. При този източник на власт влиянието се дължи на професионалния авторитет, а не на официалната позиция или формалните права.

Пример: Служител със задълбочени технически умения, към когото колегите се обръщат за съвет и подкрепа при решаване на сложни казуси, упражнява експертна власт.

Този вид власт е особено важен в организации, в които знанието и иновациите имат ключово значение за успеха.

5. Референтна (харизматична) власт

Референтната, или харизматична власт, се основава на личното обаяние, привлекателност и способността на човека да вдъхновява и печели симпатиите на околните.

Този източник на власт възниква, когато другите се идентифицират с ценностите, поведението или личността на лидера и доброволно следват неговите идеи. Харизматичната власт често е свързана с емоционална ангажираност и силна лична лоялност.

Пример: Лидер, който увлича екипа със своята визия, ентусиазъм и увереност, и който създава усещане за обща мисия, упражнява референтна власт.

Този вид влияние е устойчив източник на мотивация, но е тясно свързан с личните качества на лидера и по-трудно се предава на други хора.

6. Информационна власт

Информационната власт произтича от достъпа до ценна, актуална или трудно достъпна информация, която може да бъде използвана за вземане на решения или за оказване на влияние върху действията на другите.

Този източник на власт се основава на убеждението, че притежаващият информация разполага с предимство и може да направлява поведението на околните чрез разкриване, задържане или тълкуване на знания.

Пример: Мениджър, който първи научава за промени в стратегическите приоритети на организацията и решава кога и как да ги сподели с екипа, упражнява информационна власт.

Този подход може да увеличи влиянието, но изисква отговорно и етично управление на информацията.

Форми на властта

В организациите властта може да се проявява под различни форми, които се преплитат и взаимно усилват:

1. Формална власт;
2. Неформална власт;
3. Институционална власт;
4. Личностна власт.

Например, един лидер на екип може да има формална власт по силата на своята длъжност, но често най-голямото влияние върху колегите му да идва от неговата личностна власт – уважението, доверието и способността му да вдъхновява с визия и поведение.

1. Формална власт

Това са официалните правомощия, произтичащи от заеманата длъжност или позиция в йерархията.

Формалната власт дава право да се разпределят задачи, да се контролира изпълнението и да се вземат решения от името на организацията. Тя е основата на управленската структура и гарантира ред и отчетност.

Пример: Ръководител на отдел официално възлага задача на екипа си и определя срок за изпълнение според длъжностните си отговорности.

2. Неформална власт

Тази власт не е регламентирана от длъжностна характеристика, а произтича от лични отношения и мрежи за влияние.

Неформалната власт често се проявява чрез подкрепа, доверие или коалиции и може да бъде по-силна от формалната, особено в екипи с висока степен на автономност.

Пример: Дългогодишен служител, който няма ръководна позиция, успява да убеди колегите си да подкрепят определено решение благодарение на личното си влияние.

3. Институционална власт

Тя е заложена в правилата, нормите и процесите на организацията.

Институционалната власт не се упражнява от един човек, а от самата система – процедурите, политиките и традициите, които направляват поведението. Тя е невидим механизъм, който поддържа стабилността и културата на институцията.

Пример: Процедурата за одобрение на проекти в една организация задължава всички предложения да преминават през специален съвет, независимо от мнението на отделните мениджъри.

4. Личностна власт

Тази форма на власт произтича от индивидуалните качества – експертиза, харизма, умения за убеждаване и способността да вдъхновява.

Личностната власт се изгражда с времето и често се базира на репутация и доверие. Тя е особено силна, когато ръководителят притежава морален авторитет и личен пример.

Пример: Лидер с богат опит и призната компетентност мотивира екипа си да приеме предизвикателна цел чрез своя личен пример и увереност.

Механизми за упражняване на власт

Някои от основните механизми за упражняване на власт включват:

1. Контрол върху ресурси;
2. Поощрения и санкции;
3. Аргументи и убеждаване;
4. Манипулиране на информация;
5. Символи и ритуали.

В съвременната организация тези механизми се комбинират и адаптират според контекста.

1. Контрол върху ресурси

Това е възможността да се разпределят или ограничават ключови ресурси, като бюджет, информация, време или достъп до възможности.

Този механизъм за власт създава зависимост и дава на ръководителя силен инструмент за влияние върху приоритетите и мотивацията на подчинените.

Пример: Мениджър, който одобрява бюджета за нови проекти и решава кой отдел да получи финансиране, упражнява контрол върху ресурси.

2. Поощрения и санкции

Това е системното използване на награди (бонуси, признание, кариерно развитие) и наказания (забележки, отстраняване от проекти, намаляване на привилегии).

Чрез тях се регулира поведението и се изпращат ясни сигнали какви действия са желани и какви – недопустими.

Пример: Ръководител обещава бонус за навременно приключване на задачата, но същевременно предупреждава за санкции при забавяне.

3. Аргументи и убеждаване

При този механизъм влиянието се постига чрез логическо обосноваване, емоционално въздействие или апелиране към ценности и общи цели.

Убеждаването е по-мек подход, който разчита на доброволното съгласие, а не на принуда.

Пример: Лидер представя данни и примери, за да убеди екипа, че предложената промяна ще подобри ефективността.

4. Манипулиране на информация

Това е селективното предоставяне, задържане или интерпретиране на данни с цел постигане на определена реакция или решение.

Този механизъм за власт може да бъде ефективен, но носи риск от загуба на доверие, ако бъде използван неетично.

Пример: Служител умишлено пропуска да сподели със своите колеги важна част от информацията, за да наклони решението на екипа в своя полза.

5. Символи и ритуали

Това е използването на традиции, ритуали или корпоративен език за утвърждаване на ценности и легитимиране на авторитета.

Например утвърдените церемонии по награждаване или облеклото на ръководителите изпращат недвусмислени сигнали за властови отношения.

Пример: Директор връчва публично пред целия колектив отличителен плакет на най-продуктивния служител като символично признание на успеха.

Характеристики на властта

Властта има няколко основни характеристики, които я правят сложна и променлива във всяка организация и социална среда.

Четирите основни характеристики на властта са:

1. Контекстуалност;
2. Динамичност;
3. Относителност;
4. Двупосочност.

Тези характеристики подчертават, че властта не е проста функция на длъжността, а динамично взаимодействие между хората, ситуациите и възприятията. Разбирането на нейната контекстуалност, променливост и относителност помага на ръководителите да я прилагат по-гъвкаво и осъзнато в различни ситуации.

1. Контекстуалност

Властта зависи от конкретния контекст, в който се упражнява – организационна култура, отношения между участниците, среда и очаквания.

Това означава, че едно и също действие може да бъде възприето различно според обстоятелствата.

Пример: Мениджър, който прилага строг контрол по време на криза, може да бъде оценен положително в тази ситуация, но същият подход в стабилна среда може да предизвика недоволство.

2. Динамичност

Властта не е постоянна величина – тя се променя с времето в зависимост от ролите, резултатите и личните отношения.

Събития като успехи, конфликти или смяна на ръководството могат да засилят или отслабят властта и влиянието.

Пример: Служител, който ръководи успешно важен проект, постепенно увеличава своето влияние в организацията и придобива по-голяма тежест при вземане на решения.

3. Относителност

Властта се определя от степента на взаимна зависимост – тя е относителна и се изгражда във взаимодействието между участниците.

Човек има толкова власт, колкото другите признават или са принудени да му отстъпят.

Пример: Експерт без ръководна длъжност може да притежава значителна власт, защото останалите зависят в силна степен от неговите специфични знания и умения.

4. Двупосочност

Властовите отношения не са еднопосочни – те протичат и “отгоре-надолу”, и “отдолу-нагоре”, защото ръководителите също зависят от подкрепата и компетентността на подчинените си.

Пример: Ръководител, който разчита на експертите в екипа, често се съобразява с тяхното мнение, дори когато има формално право да взема решения еднолично.

Стари и нови представи за властта

По-горе коментирахме, че е въпрос на мениджърска компетентност как един ръководител схваща властта.

Има мениджъри, в чиито представи властта се свързва единствено с началстване и с права да се издават разпореждания, но това не е правилно схващане в контекста на всичко, за което стана дума дотук по отношение на властта.

Преди близо 100 години родоначалниците на класическото управление от началото на миналия век – Файол, Вебер, Тейлър – са изповядвали разбиране за властта в духа на по-горното. Това разбиране за властта е намерило приложение в концепцията за командната верига.

Тази концепция бе прилагана и в България през 60-те и 70-те години на ХХ век, предимно в два случая – при създаване на организационна структура на ново предприятие, а така също и при реорганизации. Свръзваха я с три неща:

1. Властните пълномощия на ръководните длъжности;
2. Отговорността;
3. Единоначалието.

Ще обясня за какво става дума и как това се отразява на властта на ръководителите.

Властните пълномощия – това са присъщите на всяка ръководна длъжност права да се издават заповеди и да се изисква тяхното изпълнение. Ето защо командната верига представлява непрекъснатата и йерархична линия от властни пълномощия, които свързват всички равнища на организацията.

По този начин всеки ръководител се намира на определено място в реда на подчиненост в командната верига. Принципът на единоначалието съхранява непрекъснатостта на командната верига в организацията. Съгласно този принцип всеки подчинен има само един пряк ръководител, на когото да се подчинява.

На свой ред ръководителят, на когото са делегирани пълномощия, носи и отговорност за изпълнението на задачите.

Ето по този начин, когато се използва концепцията на командната верига, властта става власт на началстващите лица. Действа се съгласно техните предписания. Естествено личностните характеристики на индивидите са напълно игнорирани.

Старата представа за власт означава единствено възможност на ръководителите с делегирани права да налагат своята воля, независимо от чувствата, желанията и способностите на подчинените. Затова старата представа за власт предполага абсолютна власт. Има научни доказателства, които не подкрепят нейното ефективно осъществяване чрез делегиране на пълномощия от организацията.

Какви са по-новите представи за властта на ръководителя?

Съвременните виждания на властта на ръководителя в организацията са различни от тези, които изложих дотук. Голям брой авторитетни изследователи по социално управление разглеждат властта като възможност и/или способност да се влияе на поведението на други хора.

Може да се каже, че съвременното виждане за власт на ръководителите включва както потенциалната възможност и потенциалната способност и/или упражняваната възможност и способност да се влияе на поведението на други хора, за да се получи определен желан резултат.

Какво следва от това за властта на ръководителя в организацията?

Ето какво:

• Властта зависи не само от длъжността, а и от взаимните зависимости. Ръководителят обикновено има власт над подчинените, защото те зависят от него за възнаграждение, задачи, повишение и удовлетворяване на социални потребности. Въпреки това, в някои ситуации самият ръководител се оказва зависим от компетентността или експертното знание на подчинените си. Така дори линеен ръководител може да бъде силно повлиян от съветите на своя “щабен” персонал, който формално има само консултативна роля.
• Взаимодействията са двупосочни и динамични. Властта не се движи само “отгоре-надолу”, а може да се проявява и “отдолу-нагоре”. Влиянието е двустранен процес, при който подчинените също разполагат с механизми да оказват натиск или подкрепа. Колкото по-голяма е зависимостта на ръководителя от даден служител, толкова по-силно е влиянието на този служител върху него.
• Влиянието се основава на удовлетворяване на потребности. Различните форми на влияние подтикват хората да изпълняват желанията на ръководителя, ако тези желания засягат важни потребности. Властта може да се засили, когато действията на ръководителя удовлетворяват потребности, препятстват тяхното задоволяване или създават очакване, че ще бъдат удовлетворени. Така властта не е само формално право, а възможност да се влияе върху мотивацията и поведението.
• Правото да ръководиш не гарантира способността да влияеш. Формалната длъжност осигурява институционализирано право на законна власт, но не и умението да се прилага това право ефективно. Възможни са три ситуации: ръководителят да има право без способност, да има и двете, или да няма формално право, но да умее да влияе. Компетентността за влияние не се делегира от организацията и често е решаваща за постигането на резултати чрез други хора.

Поуката от тези наблюдения е, че властта в организациите е относителна и взаимна – тя зависи както от позицията, така и от личните качества и потребностите на участниците. Формалното право да се ръководи не е достатъчно, ако липсва способност за влияние и разбиране на мотивацията на хората. Затова ефективното управление изисква умение да се изграждат отношения на доверие и да се използва властта осъзнато и отговорно.

Основни теории за властта

През годините са създадени десетки различни теории и модели за властта, които разглеждат нейната същност, източници и проявления от разнообразни гледни точки – социологически, организационни и психологически.

Всяка от тези концепции предлага свое обяснение как се формира властта, как се поддържа влиянието и защо хората се подчиняват или оспорват авторитета в различни ситуации.

Сред най-разпространените теории и модели за властта спадат:

• Типология на властта на Вебер. Показва защо хората доброволно признават авторитета на лидери в различни обществени и организационни контексти.
• Шестте форми на власт на Френч и Рейвън. Идентифицира шест основни форми на власт. Тази класификация е широко използвана за разбиране на влиянието в екипи и лидерството.
• Кръгова теория на властта на Фолет. Разглежда властта като процес на съвместно взаимодействие между ръководител и подчинени, а не като едностранно налагане.
• Теория на зависимостта от ресурсите на Пфефър и Салансик. Обяснява, че властта в организацията произтича от контрола върху критични ресурси, от които другите зависят. Колкото по-ценен е ресурсът, толкова по-голямо е влиянието на притежаващия го.
• Теория за стратегическите контингенции на Хиксън. Разглежда властта в организацията като функция на способността на дадено звено да се справя с несигурност, да бъде незаменимо и да заема централна роля в зависимостите между другите звена.
• Теория на властта на Фуко. Разглежда властта като всепроникваща и продуктивна сила, която не само ограничава, но и формира знанието, социалните отношения и идентичностите.
• Концепция за символичната власт на Бурдийо. Описва способността да се оформят възприятия, убеждения и социална реалност чрез използване на символи, език и културни практики. Символичната власт определя кое е легитимно и естествено, като влияе дълбоко върху това как хората разбират себе си и света.
• Теория за социално влияние на Чалдини. Описва шест основни принципа на влияние, като реципрочност, авторитет и консенсус.
• Политически модел на Минцбърг. Разглежда организацията като поле на политически игри и конфликти между групи с различни интереси. Властта тук е резултат от преговори, коалиции и балансиране на позиции.
• Четири стратегии за упражняване на власт на Елдред. Идентифицира четири основни подхода за влияние: сътрудничество, влияние, преговори, доминация. Всеки от тях има различни последици за отношенията между ръководител и подчинени.

Тези теории представляват само част от богатството на идеи и изследвания, посветени на властта. Те показват, че няма единствена универсална формула за упражняване на власт, влияние и управление, а множество гледни точки, които се допълват и разкриват сложността на взаимоотношенията между хората. Всяка концепция дава възможност да се намери по-добър начин за разбиране и прилагане на властта в различни ситуации.

Приложение

Властта има отношение към голям брой теми от професионалния и личен живот.

Например:

• Управление на хора и екипи. Властта е основен инструмент за ръководене, координиране и мотивиране на служителите. Ефективните ръководители комбинират легитимна власт, произтичаща от длъжността, с експертна компетентност и лична харизма, за да създадат доверие и яснота в отношенията. Умелото използване на различни източници на власт помага за постигане на целите.
• Лидерство и промяна. Въвеждането на организационни промени изисква стратегическо използване на властта. Лидерите често разчитат на убеждаване, създаване на коалиции и контрол върху ключови ресурси, за да спечелят подкрепа за новите идеи. Съчетаването на различни подходи увеличава шансовете промяната да бъде приета и реализирана устойчиво.
• Преговори и конфликти. Разбирането на източниците и механизмите на власт е критично важно за успешни преговори и управление на конфликти. Познаването на зависимостите и мотивацията на отсрещната страна помага да се избере подходяща стратегия за влияние. Така се увеличава вероятността за постигане на взаимно изгодни решения и поддържане на добри отношения.
• Организационна култура. Властта играе важна роля в оформянето на ценностите, нормите и символите в една организация. Чрез ритуали, традиции и лидерско поведение се утвърждават модели на взаимодействие и очаквания. С течение на времето тези практики се превръщат в част от културната идентичност и влияят върху нагласите на служителите.
• Професионално и личностно развитие. Познанието за различните източници и проявления на власт може да бъде ценен ресурс за професионално и личностно развитие. Чрез осъзнато изграждане на експертна компетентност, умения за убеждаване и култивиране на доверие всеки професионалист може да увеличи влиянието си. Това не само улеснява постигането на цели, но и подпомага развитието на по-здравословни и ефективни взаимоотношения.

В резюме

Властта е сложен социален феномен, който се проявява чрез различни източници, механизми и форми на влияние.

Съвременното разбиране надхвърля традиционното схващане за властта като право да се командва и я разглежда като динамична и контекстуална сила. Тя се изгражда и поддържа чрез отношения, взаимни зависимости и възприятия в конкретен организационен и социален контекст.

Прочети повече: Мениджмънт. Кратка история.