Волфганг Кьолер е германски психолог, учен, изследовател и един от основателите на гещалт психологията.
Творчеството на Кьолер е основано преди всичко на дълбоката връзка между психологията и природните науки. Той е автор на влиятелната концепция за прозрението и благодарение на нея е признат за един от учените, които дават мощен старт на когнитивната психология.
Как преминава животът на Волфганг Кьолер? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Кьолер
Волфганг Кьолер е роден през 1887 г. в град Ревал, днешен Талин, Естония, който тогава е част от Руската империя. Родителите на Кьолер са с немски произход. Бащата му е директор на училище в Ревал, а майката е домакиня.
Семейството се заселва в Германия, когато Кьолер е на пет години. Там по-късно той изучава психология и физика в университети в Тюбинген, Бон и Берлин.
През 1909 г. Кьолер защитава докторска дисертация под ръководството на Карл Щумпф – виден психолог и философ. Получава научна степен “доктор” от Университета в Берлин.
От 1910 до 1913 г. Кьолер е доцент в Института по психология в Франкфурт. През 1913 г. приема предложението да оглави изследователски отдел към Пруската академия по антропоидни науки на остров Тенерифе. Кьолер ръководи експеримент за изучаване на поведението на шимпанзета, приемайки, че те имат поведение, което се доближава най-много до човешкото поведение.
Кьолер работи заедно с изследователите Макс Вертхаймер и Курт Кофка. Тримата учени стигат до важен извод, а именно, че шимпанзетата измислят различни нови начини за справяне с трудности при определени условия от средата и не се доверяват на “проби и грешки”, както се е считало дотогава.
На основа на резултатите от експеримента в Тенерифе тримата учени създават основите на гещалт психологията и прокарват пътя на едно ново направление в психологията след бихевиоризма – когнитивната психология. Това направление в психологията е насочено към възприемането, обработването, съхранението и използването на информация.
През 1920 г., след приключване на експеримента на остров Тенерифе, Волфганг Кьолер се завръща в Германия и работи като професор по психология в университети във Франкфурт и Берлин. Той продължава сътрудничеството със своите колеги Вертхаймер и Кофка. За известен период изнася лекции в Харвардския университет в САЩ, а така също ръководи и аспиранти.
В първите месеци на нацисткия режим в Германия през 1933 г, Кьолер се въздържа да изказва публично несъгласието си с нацистите, но отстраняването на неговия бивш наставник Макс Планк от работа (един от най-големите физици на ХХ век и баща на квантовата механика) дълбоко го възмущава. Кьолер написва гневно писмо в един от централните вестници в Германия, в което открито критикува нацистката партия. Упорито отказва да поздравява студентите в началото на всяко занятие в университета с “нацисткия поздрав”.
В резултат на това срещу Кьолер започва организиран тормоз. Ситуацията става непоносима и опасна за него и през 1935 г. той взема окончателно решение да емигрира в САЩ. Приет е в Университета на Дюк, а по-късно и в Колежа Суортмор. Работата му в САЩ е насочена към интегрирането на гещалт психологията в американската психологическа общност. От този период са известни още и неговите критики към принципите на бихевиоризма.
Сред най-известните трудове на Волфганг Кьолер са “Интелигентността на маймуните” (1917), “Гещалт психология” (1929), “Динамични и статични закони на гещалт” (1940), “Психология и физическа реалност” (1938), “Мястото на ценностите в света на фактите” (1938) и др.
През 1956 г. Кьолер е избран за президент на Американската асоциация по психология.
Кьолер има два брака и четири деца от първия си брак. Умира през 1967 г. в Калифорния, САЩ.
📧 Безплатен бюлетин
Кьолер и гещалт психологията
Гещалт психологията е една от школите в психологията, която възниква в началото на 20 век в Германия. Нейни основатели са Макс Вертхаймер, Курт Кофка и Волфганг Кьолер.
Тримата считат, че популярният по това време бихевиоризъм подценява динамичната природа на възприятият, като признава единствено за правилно, че поведението на човека е отговор на средата чрез механизмите на наследени (безусловни рефлекси) и придобити (условни) рефлекси.
Гещалт психологията предлага концепции със съвсем ново разбиране за човешките възприятия, мислене и учене. Основополагаща идея на гещалт психологията е за ума, който възприема обектите и събитията като цялостни организирани структури (гещалти), а не като сбор от отделни части, а така също, че връзките между отделните части създават ново качество (цялото е повече от частите му).
Приносът на Волфганг Кьолер към гещалт психологията е значителен и многопластов. Преди всичко той е известен със своята концепция за прозрението като когнитивен процес на организиране на сензорните данни в смислени и организирани структури, които той нарича “гещалти”.
Друг принос на Кьолер към гещалт психологията е неговата “полева теория”. Кьолер разглежда мозъчната дейност като динамична система от сили, които взаимодействат помежду си и образуват гещалти. Полевата теория на Кьолер извежда на преден план принципите на самоорганизираност и цялостност.
След като емигрира в САЩ през 1935 г., Кьолер активно популяризира гещалтпсихологията в англоезичния свят.
Кьолер и ученето чрез прозрение
Концепцията на Волфганг Кьолер за учене чрез прозрение е една от ключовите идеи в гещалт психологията.
В продължение на четири години Кьолер провежда експерименти с шимпанзета на остров Тенерифе. Целта на тези експерименти е да изучи как шимпанзетата решават сложни задачи. Един от известните експерименти е с шимпанзето Султан – едно от няколкото, с които Кьолер работи.
Целта на експеримента е да се изследва как шимпанзето се справя с нови проблеми – дали чрез проба и грешка (както твърдят бихевиористите), или чрез прозрение, тоест внезапно разбиране на ситуацията.
Кьолер поставя банан извън обсега на Султан. В клетката има няколко предмета – например пръчки или кутии. Нито една пръчка сама по себе си не достига банана, но две могат да бъдат съединени, за да образуват по-дълъг инструмент.
В началото Султан опитва да достигне банана с една пръчка. Не успява. После се опитва с другата. Отново – неуспех. След известно време (и без повече проби), Султан внезапно взема двете пръчки, вмъква едната в другата, и така достига банана. То не повтаря грешките си и не прави безсмислени опити. Просто изведнъж “вижда” решението.
Кьолер нарича този процес “учене чрез прозрение”. Той заключава, че поведението на Султан не е резултат от случайни опити и награди, а от внезапно прозрение – разбиране на връзките между обектите в ситуацията.
Ученето чрез прозрение се характеризира със следните особености:
- Внезапност. Решението идва не постепенно, а като мигновено осъзнаване – “Аха!” момент.
- Цялостност. Човек възприема ситуацията като цяла структура, а не като отделни елементи.
- Преносимост. След като веднъж е разбрал решението, човек може да го приложи и в нови, подобни ситуации, без да започва отначало.
- Без проби и грешки. Прозрението не е резултат от сляпо експериментиране, а от вътрешно реорганизиране на възприятието за задачата.
Тези идеи на Кьолер оказват влияние върху други области и теми, като например темите за вземане на решения, разрешаване на проблеми, креативно мислене, педагогически методи за обучение и др.
Моят поглед
За мен големият принос на Волфганг Кьолер е, че показва колко важно е да виждаме не отделните елементи, а връзките между тях. Това е сърцевината и на гещалт психологията, и на ученето чрез прозрение. Понякога решението не идва от повече усилия или от механично повтаряне, а от нов начин да погледнем на цялата ситуация.
Особено ценна е идеята за внезапното прозрение. Тя напомня, че ученето не винаги е линеен процес. Може дълго време да не намираме решение, а след това при едно различно подреждане на информацията да настъпи моментът „Аха!“. Това има пряко значение за образованието, креативното мислене и решаването на сложни проблеми, където често не липсват факти, а правилната конфигурация на фактите.
Идеите на Кьолер са актуални и защото насърчават по-цялостно мислене. В реалния живот проблемите рядко съществуват изолирано – те са част от системи, отношения и контекст. Затова доброто решение често започва не с въпроса „Кой е отделният проблем?“, а с въпроса „Как са свързани отделните части и какво се променя, когато видим цялото?“
Прочети повече: Холизъм. Идеи и приноси.
