Наскоро прочетох един съвет към пътуващите хора, в който се споменаваше, че “да убиваш времето си е грях” и който съветваше да се възползваме от всяка секунда свободно време, дори в самолета: “четете книги, учете нов език, пишете писма до приятелите си, с които не сте се чували от много време”.
Не възразявам срещу четенето на книги, ученето на нови езици или писането до приятели. Не съм съгласен обаче с идеята, че всяка свободна секунда трябва да се използва ефикасно. В миналото бях изцяло съгласен с това, но днес имам съвсем различна гледна точка.
Животът е за да се живее, а не за да сме продуктивни.
Извлечи максимума от всяка минута
Сред продуктивните хора има една тенденция да се опитват да оползотворят всяка минута, от момента на събуждането си сутрин до лягането вечер. Знам за това, тъй като не твърде отдавна бях един от тези хора.
Имаш свободно време, докато пътуваш във влака или в самолета? Ако не вършиш някаква работа, може би би могъл да се обогатяваш, като учиш нещо ново.
Имаш свободно време преди да започне срещата ти? Попълни си списъка със задачи, изпрати няколко е-мейла, нахвърляй си бележки за проекта, по който работиш.
Шофираш? Защо не проведеш няколко телефонни разговора? Или да послушаш някоя аудио книга?
Гледаш телевизия със семейството? Можеш в същото време да отговориш на няколко е-мейла или да направиш малко коремни преси.
Обядваш с приятели? Може би можеш да поговориш с тях за работа, за да се получи една продуктивна среща.
Това е начинът на мислене, който се очаква да имаме. Всяка минута има значение, защото иначе е изгубено време. Часовникът тиктака.
Преди време се чувствах така, но вече гледам на нещата по по-различен начин.
Това ли е животът?
Може би изглежда умно и продуктивно да не си позволяваме да губим време (то е ценно, в крайна сметка), но нека направим крачка назад и се опитаме да видим голямата картина.
Това ли е животът ни? Един несекващ поток от продуктивни задачи? Един непрекъснат работен ден? Компютърна програма, оптимизирана за продуктивност и ефикасност? Като добре смазано зъбно колело в една машина?
А къде е радостта?
Къде остава удоволствието да лежим със затворени очи в огряваната от слънцето трева?
Къде остава красотата на дрямката във влака?
Защо да не прочетем един разказ просто за да се разсеем и ободрим, а не за да се усъвършенстваме?
Какво ако прекараме време с някого, просто защото ни харесва да сме с него, необременени от продуктивни цели и намерения?
А какво става със свободата? Свободата да не си вързан за работата си? Свободата да не се налага да се усъвършенстваш с всяка изминала минута? Свободата от пустотата на неспиращата работа?
Алтернатива
Да убиваш време не е грях – това е погрешно употребявана фраза. Формулираме въпроса по съвсем погрешен начин. Не е въпрос на “убиване” на време, а на наслада от прекараното време.
Ако вместо това се запитаме: “Как бих могъл да се наслаждавам на момента по най-добрия начин?”, тогава всичко получава съвсем друг смисъл.
Сега вече бихме могли да прекараме времето си в работа, ако това ни доставя удоволствие и радост. Но също така бихме могли да го прекараме в почивка, без да правим нищо, наслаждавайки се на повея на вятъра, разговаряйки неангажиращо с добър приятел или гушейки се под завивките с любимия си партньор.
Това е животът. Живот за радост и удивителни неща.
Снимка: Jeff Pioquinto, SJ
